Валентина Ѓоргиевска Парго, независен новинар.
Славам на мој начин. Со мојот Најпрекрасен Татко, за кого се радувам што ја имам сета грижа, двајца си славиме. Тивко и во себе. А некогаш беше бучно, журкаџиски и со многу луѓе околу славеничката.
Сѐ е исто, само низ разните животни доба се менува(л) начинот на славење.
Секој роденден е всушност нов почеток и едно одново осознавање на себе си. Потемелно и поизненадувачко. Убаво е “Своето Јас” и што повеќе му се посветуваш, тоа ти дава(ло) повкусни плодови. Годините се само време, кое си минува по точно пропишани космички правила. А, Живот е возбудлив и не треба да се поставува рамка за ништо.
Не треба да се очекуваат чуда, Животот е чудо сам по себе. За секого. Секој има свое Чудо “во рацете”. Големо, посебно, свое, прекрасно, чудесно, магично Чудо, наречено Живот!
Дополнително сме среќни што сега живееме во време кога сите заедно учиме нови нешта, нови животни мудрости и нови мистерии, нови содржини и нови концепти, нови животни филозофии и нови конкретни работи, особено со увидот до сознанијата и размислувањата на луѓето и нациите од разни точни на Планетата, кој ни стана лесно достапен со Интернетот. Сите сме всушност повесели, не знам дали го забележувате тоа.
Живот. Нека свети! Нека блеска! Нека радува!
Ќе наздравиме летово, во светиот Охрид!
Со љубов и грст прегратки, Ве поздравувам срдечно!
Публицитет.мк